Книгата ми

искам да кажа че сега я започвам тя е за ужаси но и трябва дя добави в нас и състрадание за героя и тази книжкае главно за убийства при това жестоки



Предлог :
Чу се изтрел след това още един.Не се страхувах вече няма какво да губя. Пристъпваше бавно с насочен пистолет и странно засмяно лице.Мислеше си че е лесно да ме убие.Стрелякъм мен но дори ранен бях по-силен от него.Беше го страх виждах го в очите му.Беше едно беззащитно дете изправено пред смъртта без да знае че е лесна мишена. А аз....аз както винаги ще се измъкна от поредното убийство.... от поредната кървава баня. И дори ще се смятам като очевидец. Толкова убийства съм извършил че вече незнам какво е страх. Дали съществува? Тогава натиснах спусъка.Но дали беше мъртъв? За да се уверя стрелях отново и отново......Кръв се стичаше по лицето му....Той падна а под него се образува локва кръв. Главата му беше пробита от куршума. Очите му все още бяха отворени.Но в този момент някой се появи зад гърба ми...Обърнах се но тъкмо да го убия и той ме застреля.Осъзнах че умирам но виждах само тъмнина.Единствено тъмнина


1глава-Зима 1987г.

Чувах викове-виковете на майка ми .Щяха да я убият както строриха с баща ми и брат ми.Поне може ха да го сторят на мига но те мъчеха баща ми.Убиваха го бавно. Първо го завързаха пред очите ми.Наблюдавахс ужас картината.Извадиха нож и започнаха да издълбават черти върху тялото му.Разбрах неща от които всеки друг би умрял.Баща ми дължал пари-пари заради които той умря и майка ми и брат ми.Пари заради които аз съм роб на убиййците.Пари заради които умираха и умират невинни хора.Докато лежеше баща ми разкъсан на леглото в огромна локва кръв аз огледах стаята пред мен : завесите бяха откъснати от борбата с брат ми и също бяха потънали в кръв. Дрехите на майка ми бяха разкъсани и захвърлени като парцали.Играчките бяха на леглото при тялото на баща ми-беше ги стиснал докато го разкъсваха.Винаги щях да помня този ден .Денят който ме промени за цял живот . Прозорците бяха запотени и замръзнали отвън.Килима беше изцапан с кръв и гилзи по него.Банята стоеше отворена и аз виждах всичко : огледалото което отразяваше мивката пълна с кръв а на пода стоеше брат ми. Той тъкмо щеше да излизе когато един куршум го уцели в рамото.Но дори тогава той продължаваше да се бори.Брат ми отскубна пистолета на убиеца на това не му попречи.Сбиха се в спалнята но брат ми беше безсилен.върна се към банята отново но там още един куршум се вряза в черепа му и той остана да лежи муртъв на пода...бял като платно...Тогава осъзнах че повече няма какво да изгубя...Но най вече бях ядосан исках да ги убия но знаех че с един куршум и съм мъртъв... 7годишно дете пред двама възрастни.. "Не аз ще съм им роб докато порасна....после ще ги убия"-мислех си.В този момент си мислех само едно -какво ще стане с мен.Но тогава дойде отговора:
-Хайде хлапе тръгваме-отвърна ми убиеца.Аз само поклатих глава и се свих на кълбо.Тогава той ме хвана на ръце и тръгна да ме изнася.Хвърлих поглед на кухнята.Там под масата стоеше още жива майка ми.Молеше да ме оставят и да я убият.Не исках да чувам думите и.Не исках да преживявам това.Тогава всичко свърши:убиха я безмилостно пред очите ми а аз нищо не можех да направя.Нищо не беше по силите ми освен да извикам.Но дори това нямаше да замени баща ми майка ми или брат ми.Гледах как обсипват цялата къща с бензин и след това драсват клечка кибрит всеед нищо не се е случило.Точно тогава всичко за мен замря.....


Който го копира ще има сериозни проблеми