Сузанна-Хейлийн Шарлот Вероника Навийна Дрейвън-Тайтейлилан

Име: Сузанна-Хейлийн Шарлот Вероника Навийна Дрейвън-Тайтейлилан

Прякор/история на името:
Роузмари - Роуз (най-често употребяваното), Роу, Роза, Мери
Сузанна - Сузи (отново много често), Суз, Анна, Ани.
Шарлот - Шар, Лора, Лили.
Вероника - Виви, Вив, Вера, Ника.
Навийна - Нави, Нав, Ийн, Вийна (също широко разпространено), Ина, Ин.
Фамилията й - "Тайтейлилан" произлиза от финландската дума "taiteilijan", която значи "творец, създател".

Години: Около 3000, но изглежда на около 20-22.

3. Описание: Роуз е красива и винаги го е знаела. Всъщност, когато се е преместила да живее в Щатите, първоначално никой не я е възприемал като кой знае каква прелест. В Северен Детройт в началото са я наричали "симпатична" или "хубава", когато са я описвали, тъй като в крайна сметка всяка страна има своя тенденция за това, което нарича "красиво". Но тя е.. общо-взето, типичната скандинавска красавица. Много е чаровна, понякога по един леко мистериозен начин. Има тъмноруса коса, понякога преминаваща към светлокестенява, а понякога изглеждаща почти черна в зависимост от светлината, дълга до средата на гърба й и напълно права, спускаща се на гъсти, медени водопади. Очите й са тъмнокафяви, на моменти зеницата изобщо не се различава от ирисите, което е много нетипично за финландка, и са с бадемовидна форма, много изразителни, обрамчени от гъсти, наситено черни мигли. Има кожа с едва загатнат слънчев загар, който е приятен, без да се натрапва. Висока е метър и седемдесет и има хубава, добре изваяна фигура. Устните й са бледорозови, с чувствена форма. Когато се смее или дори усмихва, около тях се появяват леки трапчинки. Когато се изчервява, по бузите й плъзва съвсем лека, почти незабележима руменина. Жестовете й са изискани и някак си... високомерни, показват високото й самочувствие.

Характер: Наистина близките й приятели най-често я определят само с едно изречение - "Ведрина и щуротия". Понякога може да е ужасно мързелива. Както тя се изразява понякога, "има тенденцията да надминава собствените си глупости". Но, погледнато откъм сериозната страна на нещата, Роза е едно от най-неподатливите на каквото и да било опитомяване същества. Понякога е способна да се запъне и да отказва да направи нещо със седмици. Ужасен инат е. Много избухлива и невероятно енергична, тя винаги си намира с какво да се занимава, така че всъщност никога не остава без работа. Има високо мнение за себе си, има и самоуважение - никога не би позволила да я подчинят на нещо, което не харесва. Твърдо вярва в убежденията си и е способна да ги следва докрай. Мрази да се държат властно или собственически с нея. Доста е злопаметна, когато някой стори нещо на нея или на неин близък, може и никога да не го забрави. Високо социална личност е, има много познати, но истински се доверява само на най-близките си приятели. Не обича да показва емоции, предпочита да ги пази за себе си. Вечно се опитва да изглежда студена и непоклатима. Много е амбициозна, способна да премине през много неша, за да постигне целите си. Трудно понася провала. Подмолните клюки я отвращават, макар че ако някой използва това срещу нея, тя не се колебае да си го върне тъпкано - било то с физическо или психическо насилие. Много е импулсивна, в повечето случаи действа, без да мисли. Макар че в нейния характер има нещо ловко, има също много гордост и ценности, които не са за пренебрегване. Например мрази лицемерието и подмазването и никога не прибягва до тях. Мрази клюките, но ако някой направи подобно нещо срещу нея, не се двоуми да му го върне тъпкано. За околните понякога изглежда прекалено уверена и е способна да се държи като истинска кучка. Никога не показва, когато има моменти на слабост. Не взима много навътре чуждото мнение. Отраснала е с убеждението, че може да разчита само на себе си.

История: По неизвестни причини е родена сред хората. На 10 юни 706 година пр. Хр. в Кеми, малко градче по бреговете, където Финландия граничи със залив в Балтийско море (в града има голямо пристанище), в голямото семейство на фамилията Хиуксет-Тайтейлилан се ражда първото дете на Анджелика и Тор. Всички останали, живеещи в къщата, имали деца, но до този миг Анджелика все не можела да забременее. И в един момент, когато това се случило, щастието се усмихнало на младото семейство двойно. Дъщеря им била красива и изтънчена още от малка, както и много чувствителна. Понякога всички се учудвали, когато заставала на брега на морето и започвала да плаче, сякаш от мъка. Имала дарбата да пише книги и да пее. Гласът й оставял без думи всички още когато тя била едва на единадесет години. Прочула се в цяла Финландия като певица и писателка. Така тя растяла, обгрижвана и щастлива, докато не разбрала истината за себе си, броени дни преди седемнадесетия си рожден ден.
Тя имала кръв на сирена. Затова и толкова обичала морето. Така с времето тя се научила да живее в двата свята - в семейството си, със своите близки, а когато наистина го поиска, може да се превърне в това, което й е писано да бъде...
С годините обаче морето я зовяло все по-силно. Накрая тя, заради риска да загуби семейството си, се поддала и се върнала там, където се предполагало да бъде. И, естествено, това я превърнало в истинска сирена - безчувствена, безгрижна, със сърце от камък. Хората били единствено нейно забавление и нищо друго. Прекарвала цели нощи по човешките барове из цяла Финландия, държала се както се държали сирените и хората - някои - знаели каква е тя, защото тогава всички все още вярвали в митичните създания. И естествено прекалено безгрижната сирена накрая си намерила майстора.
Била на осемнадесет години - наистина на толкова - когато се влюбила. Човекът, който си харесала, знаел каква е тя... И въпреки това я приел, без тя да го е подчинявала на волята си. Обичала го толкова много, че го дарила с безсмъртие - не го превърнала в някакво друго създание, ами просто го направила безсмъртен. Името му било Кай. Живяла с него до 1940 година след Христа - една наистина дълга любов - когато се случило това, което и двамата се кълняли, че няма да позволят.
Те имали две деца - момченца, близнаци, на шест годинки. Един ден те двамата, заедно с децата, седяли на брега на морето. В един миг се извила буря, появил се бащата на Вийна - богът на морето Ниорд - и казал, че не тя не е трябвало да създава семейство сред хората и да прави това, което е направила... Бурята заслепила наядата и в мига, в който си върнала зрението, семейството й било изчезнало.
Това, всъщност, я накарало да стане злобна и безчувствена, сякаш никога нищо не я интересувало. Никаква емоция не нарушавала каменното й изражение. Нищо не я впечатлявало. Годините си минавали и въпреки че мнозина се опитвали да стоплят сърцето й, нищо не достигало до там. Просто сърцето й било сякаш спряло. Не искала да чувства нищо, защото знаела, че ако опита, ще боли твърде много. Стояла надалеч от хората и от морето, заживяла в горите, сред елфите и дриадите. Морето - океанските души - й липсвали, но не искала да вижда баща си. Търсела семейството си по целия свят, но не ги открила. Просто се били изгубили в безкрайната синя бездна.
Така че тя се върнала в Кеми при предишното си семейство (съответно също безсмъртни) и живяла там известно време... Докато в крайна сметка не издържала повече да живее в спомените си, и заминала за Академия.

Допълнително: Има сибирски котарак на име Юка; много енергичен и игрив, обожава стопанката си и все върви след нея. Това е добре дошло за Роуз. Тя обожава котките. Любимите й цветове са черно, тъмночервено, тъмнозелено и тъмносиньо. Не обича да се облича в светли дрехи. Много й отиват дългите готически рокли. Предполчита да носи косата си пусната. Слуша най-вече - всъщност единствено - метъл, и то основно готик, симфоник и пауър метъл. Единственото, от което се страхува - както всички елфи - е желязото. Крие леко заострените си уши с гъстата си коса. Може да се превръща в сирена, т.е. да има опашка на сирена, ако влезе в морето и си го пожелае. По принцип при допир с вода не се случва нищо. Ако се гримира, то е само съвсем леко, за да подчертае очите си. Любим сезон - зима. Зодия - близнаци.

Снимки:
Сузи
И отново...
В най-дълбока древност, по времето на викингите...
И малко, много малко по-късно...
През късното средновековие...
Ранния ренесанс...
В недалечното минало...
...И в наши дни.