Скарлет Грийн

Заглавие: Скарлет Грийн Пон Мар 29, 2010 4:44 pm

Име: Скарлет Грийн

Години: 125 години, външно съм на 17.

Вид: Вампир

Характер: Отчасти червената коса показва за характера ми. Винаги съм наистина много лесно избухлива и е много добре, ако хората около мен не ме ядосват. Понякога съм и доста емоционална, което означава, че съм и лесно ранима. Но дотук с лошите неща.
Обичам децата, обичам да помагам на хората. Щом някой има нужда от нещо, тогава ми е трудно да му откажа да помогна. Поначало съм много добър човек, даже и когато съм ядосана. Не обиждам много-много, но ако ме разярат прекалено много, може да се изпусна и да нараня някого.
Не обичам да се извинявам, нито пък да признавам чувствата си. Но знам, че тов е нужно и когато е наложително, го правя.
Не ми харесва хората да ме карат да правя каквото и да е. Обичам да съм самостоятелна и да не завися от другите. А, също така самотата не ми пречи.

Външен вид: На външен вид не съм нещо много странно. Имам дълга червена и доста права коса, която понякога преминава в тъмно-червена. Очите ми са тревисто-зелени, но когато съм ядосана стават сиво-сини.
Висока съм по нормалния начин - около сто и седемдесет сантиметра. Тежа около четиредесет килограма, но съм слаба. И все пак не съм хилаво слаба. Тялото ми е атлетично и гъвкаво.
Кожата ми е бледа, студена и твърда. Гадничко си е, особено когато си момиче, което се интересува от външния си вид.
Лицето ми има прекрасни черти. Не е много топчесто, нито пък е заострено. Носът ми е с нормална дължина, а устните ми са леко плътни. Миглите ми са гъсти и кафеникави и никога не ми е била нужна спирала. Зъбите ми винаги са бели, прави и здрави. Да не забравя да спомена - всички момчета са луди по мен.

История: Родена съм на 9. септември 1885 година в Уейнсбъро, САЩ. Родителите ми са Изабела Нютън, на 42 години и родена в Ню Йорк, и Ерик Кентли, 45-годишен фермер, роден в Кентъки. Не се чудете, че съм Грийн - взела съм го от баба ми, Дона Грийн. Цялото ми детство премина във фермата на баща ми, намираща се в края на Уейнсбъро, също в САЩ. Бях наистина много щастливо момиче за цели 14 години. Научих се е да язди кон, помагах е на баща си във фермата, а също така бях и добра готвачка. Перфектната дъщеря.
Един ден, беше 13. септември 1902 година, с баща ми отидохме на лов в гората. Можех да боравя с пушката просто идеално, с което баща ми се гордееше. Естествено, на мама въобще не й харесваше. Но нека не се известваме от темата.
Изведнъж чух някакъв шум зад мен. Разбрах, че имаше живо същество на най-много три метра от мен. Обърнах се съвсем бавно, а пушката ми беше готова за стрелба. Опитвах се да бъда спокойна, но не бях. Не защото не знаех какво да правя. Усещах една сладникава миризма. А никое животно нямаше такава миризма.
Когато се обърнах, осъзнах, че съм загазила много. Пред мен стоеше вампир. Вампир, който бе много жаден. Четях го в очите му. Стрелях. Но куршума, естествено, отскочи от кожата му.
Вампирът се нахвърли върху мен и моментално заби зъбите си в шията ми. Знаех, че докато баща ми ме намереше, вече щях да съм мъртва. Или каквите бяха вампирите. Ерик бе на стотици метри от мен, ние се разделяхме, докато ловувахме.
Болките бяха ужасни, непоносими... Исках да умра. Лежах в гората много време, поне според мен. Но всъщност са били само два-три дена. През това време не бях издала нито звук, въпреки болките. Нямаше кой да ме намери, защото вампирът ме бе завлякъл в една хралупа в някакво огромно дърво. Но аз и не исках някой да ме намира. Знаех, че вече нямаше начин да живея сред хора.
Когато вече бях вампир, бързо се приспособих към новия си живот. Уменията ми се бяха подобрили много. Един месец след промяната ми, осъзнах, че имам и дарба.
В продължение на няколко месеца скитах сама по горите и въобще само на места, където не минаваха хора. Хранех се с животни. Не мислех, че това ще утоли жаждата ми, но успяваше. Беше по-добре, отколкото да убиваш невинни хора.
Един ден се натъкнах на друг вампир, Сам Мерлот. Той беше на 18 години външно, но всъщност беше с цели петдесет години по-стар от мен.
Когато му разказах историята си, Сам ме приюти при себе си. След месец разбрахме, че двамата сме един за друг.
По-късно към малкия ни "клан" се присъединиха и други вампири, но никой не се задържа за дълго.
Веднъж Сам ми разказа нещо. За някакво училище Астерия, за което бил чул от друг вампир. Там имало всякакви същества. Без разделения. И двамата веднага се решихме и отидохме да учим там.

Допълнително: Имам белег на лявото рамо, на гърба, във формата на звезда. Затова и родителите ми са ме кръстили Скарлет - от англ. "scar" - "белег".

Дарба: Разбирам какъв е един човек веднага, щом го видя. Сякаш виждам аурата му. Ако е добър, тогава над главата му блести сребристо ореолче. Когато е лош, тогава има черна мъгла над главата си. Естествено, това другите не го виждат.
Освен това дали е добър, или лош, разбирам и в какво настроение е човекът, просто.. получавам прилив на различни настроения.

Снимки:

http://fc05.deviantart.net/fs28/f/2008/101/5/6/5602f3fb84514d5d.png
http://th05.deviantart.net/fs71/300W/i/2010/045/c/b/Natural_Red__by_MeganMeyer.jpg
http://th06.deviantart.net/fs18/300W/f/2007/211/b/8/Red_beauty_by_Zzaarr.jpg
http://th01.deviantart.net/fs23/300W/f/2007/327/c/e/red_by_anzya91.jpg
http://th05.deviantart.net/fs14/300W/f/2007/060/c/6/Behind_Your_Illusion_by_littlemewhatever.png
http://th08.deviantart.net/fs21/300W/f/2007/308/a/8/a8dcd1452130c12b.png
http://th02.deviantart.net/fs50/300W/i/2009/292/f/d/Red_roses2_by_NadyaBird.jpg

Заглавие: Re: Скарлет Грийн Пон Мар 29, 2010 4:57 pm

Одобрена ^^